Това е нещо често и колкото и често да е, ние не свикваме: всеки ден нашите писмени дневници публикуват между 20 и 30 некролози на хора, които умират в Навара, в Памплона. Някои познаваме, фамилиите на други са ни познати и много пъти някои са от нашия квартал, нашата среда, нашето семейство...
Хората умират, но не само другите умират, един ден ще дойде и нашият ред, и този ден ние ще бъдем част от тези, които изобличават хората, които сме спрели да живеем. Каква мъка създава за нас само мисълта за това! Но това е истината. Някои читатели ще спрат да четат тази статия и ще пропуснат важен повод да размишляват върху смъртта на един човек, на себе си; Както се случва на другите, все някога ще дойде и нашият ред.
Добре е да го имате предвид и да не го забравяте, но с спокойствие, с мир и спокойствие. Това свърши и важното е, че пристига без угризения и с "пълни ръце с хубави неща и лично удовлетворение".
Връзката на човека със смъртта
Трудно приемаме този факт на смъртта, сякаш наименуването ни е дошло преди това и затова никой не говори за него. Това е културно табу: някои чукат на дърво, други казват „моля, нека сменим темата“; и мнозина в личния си живот виждат възрастта на починалите днес и си казват: „Той е по-голям от мен, нормално е да умре“, „Той е на мен!...“ и, получаваме буца в гърлото си. Само в интимността ние ритуализираме факта всеки път, когато четем вестник.
Мнозина превръщат смъртта в негативна мания. Сякаш като не мисля за това, то никога няма да дойде, или обратното: мислейки все повече и повече - мания -, аз го отблъсквам от себе си и се отървавам от него. Тази тема е засегната в културата от емблематични личности като напр Buda или Дали, който заявява: „Страхувам се от смъртта все по-малко, защото ще придобия католическа вяра и ще повярвам в безсмъртието на душата“.
Културни и философски перспективи
Темата за смъртта и безсмъртието е била разглеждана от различни философии, религии и култури през цялата история. Някои култури са виждали живота и смъртта като две страни на една и съща монета. Например, стоиците смятат, че подготовката за смъртта е кулминацията на изкуството да се живее, отразено в тяхното мото: "спомен за смъртта", което означава "помни, че ще умреш".
Епикур, от друга страна, изрази, че "докато сме, смъртта не е, а когато смъртта е, ние не сме." Тази философия разчупва табуто и поставя сигурността на смъртта в периферията на нашето ежедневие, което ни позволява да живеем по-пълноценно.
Как нашите вярвания влияят
Вярванията значително влияят на възприятието ни за смъртта. За онези, които вярват в задгробния живот, като християните, смъртта не е краят, а по-скоро преход към вечния живот. Според тази перспектива човек придобива "имение в небето без ипотеки и кредити, с малка градина и река там, така че щастието да е пълно".
Тези вярвания обаче също са били обект на критика. Лудвиг Фойербах в своя труд „Мисли за смъртта и безсмъртието“ твърди, че безсмъртието не принадлежи на индивида, а на вида; че човешкото достойнство се състои в приемането на нашата крайност и в търсенето на вечното в колективното човечество. Тези идеи отразяват повече светски и хуманистичен.
Смъртта в ежедневието
Смъртта също играе роля в начина, по който преживяваме ежедневието. Четенето на некролози, например, ни свързва с безкрайния цикъл на живот и смърт, напомняйки ни за нашата споделена човечност. Любопитен анекдот разказва как мъж събирал некролози на по-млади от него като ритуал, за да се препотвърди в живота.
С други думи, смъртта е постоянно напомняне, че нашите действия и емоции са ограничени и това може да ни мотивира да превръщаме обикновените ни дни в нещо смислено.
Научната перспектива
От научна гледна точка смъртта е необратимо спиране на жизнените функции. Този подход, макар и по-прагматичен, също така отваря философски дебати за етиката на удължения живот и възможностите за преодоляване на смъртта чрез технологичен напредък, като криогеника или изкуствен интелект.
Въпреки че тези идеи може да изглеждат футуристични, те представляват ясен опит да се примири смъртта с ненаситното човешко любопитство и амбиция. Може ли науката да промени нашия възглед за смъртта и безсмъртието?
Смъртта е единственото събитие, което всички ще преживеем, но и това, за което най-много избягваме да говорим. Чрез приемането на перспектива, която интегрира културни, философски и научни измерения, ние можем не само да я приемем, но и да живеем по-пълноценно, със спокойни сърца и умове.