
Онази сутрин, когато нашият нов учител Въведение в правото Влезе в класа, първото нещо, което направи, беше да попита името на един ученик, който седеше на първия ред:
- Как се казваш?
- Казвам се Хуан, сър.
– Напусни класа ми и не искам никога да се връщаш! — извика неочаквано суровият професор.
Джон беше озадачен. Когато реагира, той се изправи неловко, събра нещата си и напусна часа. Всички бяхме уплашени и възмутени, но никой не каза нищо.
- Всичко е наред. Сега да! За какво са законите?
Все още се страхувахме, но малко по малко започнахме да отговаряме на въпроса му. Някой коментира: „За да има ред в нашето общество“. Професорът отсече: "Не!" Друг добави: „Да ги изпълня“. Професорът отново отговори: "Не!" Някой друг предложи: "За да плащат лошите хора за действията си." „Не!! Но няма ли някой да знае как да отговори на този въпрос?! — извика той, увеличавайки напрежението в стаята. Накрая едно момиче плахо каза: „За да има справедливост“.
Професорът възкликна със задоволство: „Най-после! това е За да има справедливост. И сега, за какво е справедливостта?
Учението зад един незабравим урок
Въпреки че бяхме разстроени от отношението им, ние продължихме да отговаряме: „За защита на човешките права“ беше един от най-точните отговори. Учителят одобри с „Е, какво друго?“ След това чуваме: „Да различаваме правилното от грешното“ и „да възнаграждаваме онези, които правят добро“.
След това учителят зададе директен въпрос: «Правилно ли постъпих като изгоних Хуан от клас?«. Всички останахме мълчаливи, с противоречиви морали. „Искам решителен и единодушен отговор“, настоя той. Накрая всички извикахме: „Не!!“. Чувайки нашия консенсус, той попита: „Може ли да се каже, че съм извършил несправедливост?“ Ние отговорихме: "Да!"
Тогава учителят разкри целта на своя урок. Със сериозен вид той каза: «Защо никой не направи нищо по въпроса? Защо искаме закони и правила, ако нямаме смелостта да ги приложим на практика? Всеки от вас е длъжен да действа, когато стане свидетел на несправедливост. Всички. Никога повече не мълчи!
Взирайки се в мен, той нареди: „Иди намери Хуан“.
Този ден научих един от най-практичните и значими уроци в моята адвокатска кариера. Справедливостта не е дефинирана само в правните кодекси, но и в нашите ежедневни действия.
Стълбовете на справедливостта: Философски и морални размисли
Справедливостта не се ограничава до твърди закони и разпоредби. Велики мислители като Платон смятат справедливостта за основна добродетел, хармония между частите на нашата душа и обществото. Според този гръцки философ, Да бъдем справедливи означава да се държим по начин, който съответства на това, което сме в действителност., зачитайки вътрешната ни същност.
Друг велик мислител, Тома Аквински, определя справедливостта като „отдаване на дължимото на всеки човек“. Това включва не само нашите права, но и нашите отговорности спрямо себе си и другите.
Какво означава да бъдеш справедлив към себе си? Подразбира приемете грешките си, уважавайте себе си и признайте ценностите си. Справедливостта започва от себе си и едва след това може да се разпростре върху другите.
Справедливостта, приложена в междуличностните отношения
Да бъдеш справедлив изисква не само смелост, но и съпричастност. Както го попита майката на един известен философ: „Ще ви се стори ли честно, ако някой ви причини това?„Този размисъл може да ни помогне да се свържем с нашата най-дълбока етика и да вземем по-справедливи решения.
В ежедневните ни взаимоотношения честността предполага слушайте другите, разпознавайте техните нужди и действайте съобразно тях. Това е особено необходимо в семейни, работни или социални ситуации, където емоциите могат да замъглят способността ни за разсъждение.
Да се научиш да бъдеш справедлив не е просто добродетел, а практика константа, която изисква самооценка и непрекъснато учене.
Значението на действията срещу несправедливостта
Историята на Хуан разкрива нещо изключително важно: истинската справедливост не е пасивна. Изисква действие, смелост и понякога противоречащо на зърното. Когато сме свидетели на несправедливост, оставаме ли зрители или предприемаме действия? Това е предизвикателството, пред което постоянно се изправяме.
Справедливостта също може да включва да се изправим пред собствените си предразсъдъци. Осъзнаването на нашите предубеждения е първата стъпка към осигуряването на справедливи и безпристрастни решения.
Дълбокото чувство за справедливост предполага не само поставяне на ясни граници, но и приемат разнообразието и работят за хармонично съжителство.
Справедливостта не е просто абстрактно понятие, а практичен инструмент за изграждане на по-балансирани общества. Практикуването на справедливост в ежедневния живот, независимо дали чрез отстояване на правата на някой друг или като сме по-състрадателни към себе си, ни доближава до един по-справедлив и хуманен свят.