Ще ви разкажа кратък истински анекдот, който се случи на летище и това показва степента на съпричастност, която съществува при хората, когато нещо се обърка.
Днес с шефа ми кацнахме на летище, готови да се срещнем с много важни клиенти. Веднага след като кацнах, включих телефона си и започнаха да пристигат гласови и текстови съобщения на няколко близки роднини.
Обади се вкъщи. Майка ти получи сериозен инсулт и той е в реанимация ”прочете първото текстово съобщение, което се появи на телефона.
Шефът ми каза, че трябва да напусна веднага. Когато се качих на опашката на гишето, започнах да говоря с брат си за състоянието на майка ни, плачейки му обясних, че ще се опитам да хвана полет който излезе за 30 минути.
Дванадесетте души на опашката пред мен чуха разговора ми и всички ме пуснаха да мина. След това зад гишето излезе представител на авиокомпанията и ми подаде пакет кърпички. Преди да имам време да реагирам ме прегърна силно.
Направих своя полет. Майка ми е в стабилна ситуация.