Предлагам предизвикателство за днес, която ако желаете, можете да удължите във времето: опитайте се да казвате истината във всички ситуации, изразявайте точно това, което мислите и действайте според това. Въпреки че изглежда логично, всички ние сме изричали малка лъжа в даден момент през деня. Те могат да варират от обикновен поздрав с весело „добро утро“ към този човек, който трудно понасяме, до избягване на споделяне на автентично мнение, за да не нараним чувствата.
Но защо прибягваме до тези нагласи? В по-голямата си част тези действия отговарят на механизъм на социално оцеляване. Човешките същества са научили, че в определени ситуации, абсолютна искреност Може да има социални или емоционални последици, които предпочитаме да избягваме. Нека обаче да разгледаме идеята да бъдем напълно честни: какво бихме загубили и преди всичко какво бихме спечелили?
Двойното лице на абсолютната искреност
Ако имахме смелостта да бъдем 100% честни, шансовете са нашите междуличностни отношения да се променят драстично. Можем да загубим приятели, да създадем напрежение в семейството и дори да се сблъскаме с конфликти на работното място. Това е така, защото много пъти a бяла лъжа или пропускането на пряко мнение може да смекчи ежедневните ситуации и да поддържа хармонията.
Въпреки това, отказът от тези повърхностни взаимоотношения може да отвори вратата към много по-ценно съкровище: истинска честност, както към себе си, така и към другите. Тази искреност ни позволява да установим истински и дълбоки връзки, основани на автентичност и уважение.
Какво ни кара да ценим искреността толкова много?
В моя личен случай честността е принцип, който ценя много. През целия си живот съм развил склонност към автентични лични и професионални отношения. Въпреки че това ме накара да не бъда особено „социален“ в традиционния смисъл, хората, с които общувам, споделят фокуса ми върху искреността, която насърчава среда на доверие и прозрачност.
Този начин на живот ми позволи да действам в съответствие с моите ценности и мнения, без да изпитвам нужда да крия кой съм или какво мисля. Въпреки че някои може да го смятат за форма на социална изолация, аз предпочитам да тълкувам този подход като ангажимент към качеството пред количеството в моите взаимоотношения.
Винаги ли е оправдано да бъдеш 100% честен?
Честността има своите граници. Психолозите са анализирали как крайната искреност може да причини повече проблеми, отколкото ползи в някои случаи. Например Мариан Дейнтън, професор по комуникация, подчертава това най-искрените двойки Те не винаги са най-щастливите. Според техните проучвания стратегическите пропуски или белите лъжи могат да действат като защитни инструменти във взаимоотношенията, помагайки за избягване на ненужни конфликти.
Всъщност психологът Естебан Канямарес заявява, че „лъжата е нещо нормално в нашето ежедневие“ и че може дори да бъде от полза, стига да не причинява вреда или да се стреми да се възползва от другите. Ето защо намирането на баланс между искреността и премерени думи може да бъде толкова важно, колкото и самата искреност.
Предизвикателствата да бъдеш изключително искрен
- Изправете се пред реалността, че не всички хора искат да чуят истината.
- Рискът да бъдете възприети като внезапни или безчувствени.
- Възможността за недоразумения или ненужни конфликти.
За справяне с тези предизвикателства е полезно да развиете умения като съпричастие и увереност. Те ни позволяват да намерим начини да бъдем честни, без да причиняваме вреда, като предаваме мислите си по конструктивен и уважителен начин.
Какво всъщност означава да „бъдете себе си“?
В крайна сметка да бъдем 100% искрени означава не само да казваме истината по всяко време, но и да бъдем верни на нашите ценности и принципи. Това включва обучение за управляват емоциите които възникват при сблъсък или приемане на истини, както и при изграждане на взаимоотношения, основани на взаимно уважение и разбиране.
Въпреки че може да изглежда, че изборът на абсолютна честност ни прави „странни“ в общество, пълно с формализми и конвенциите, този избор в крайна сметка е израз на лична свобода. Живеейки по този начин, ние печелим нещо безценно: спокойствието, че сме автентични.
Изследването на баланса между искреността и социалната желателност ни кара да се замислим върху типа взаимоотношения, които искаме да изградим и как искаме да допринесем за нашата среда. Важното е да сме последователни със себе си и винаги да търсим уважение към другите.