Живеем в общество, което ни представя младостта като най-желаното състояние: Виждаме го по телевизията, в рекламата, във филмите ...
Заобиколени сме от модели, които ни запознават с красиви и млади хора, така че в крайна сметка консумираме витаминни комплекси, кремове за лице и козметични операции, за да опитайте се да изглеждате като някой, който не сме.
И всичко това физически, защото психологически ситуацията е малко по-трудна. Остаряването е неизбежно, но трябва да узреем.
Какво е узряването?
Чрез узряването можем да разберем много неща: плодовити, еволюиращи ... Определение, което може да ни послужи много като вход растат във възрастта и преценката. Те са 2 различни неща:
1) От една страна можем да говорим хронологична зрялост, тоест на течението на времето, на рождения ден. Този тип падеж обаче не означава 2-ри тип, който е:
2) Психологическа зрялост: Тази зрялост е резултат от размисъл. Много пъти използваме израза „да узрее една идея“. Какво означава това? Че трябва да медитираме или да разсъждаваме върху дадена идея.
Следователно, зрелостта не е естествено биологично завоевание. Това е резултат от размисъл и упражнение на волята.
Животът не е това, което ни се случва, а това, което правим с това, което ни се случва, като разбираме „правенето“ като размисъл, емоционално преживяване и действие, което следва от предишните.
Падежът е непрекъснат транзит. Съзряваме, ако вършим работата, за да интегрираме положителните и болезнени преживявания, които животът ни носи.
Стенограма от интервю с Алекс Ровира en http://www.cuatro.com