El Синдром на Котар, известен също като нихилистична заблуда, е странно и обезпокоително психиатрично заболяване, което предизвиква границите на медицинското разбиране. Това разстройство кара хората да вярват, че са мъртви, че не съществуват или че части от тялото им са изчезнали или се разлагат. Сложността на това разстройство и неговото опустошително въздействие могат ясно да се видят в опита на Греъм, пациент, чийто случай привлече вниманието на научния свят.
Какво представлява синдромът на Cotard?
El Синдром на Котар За първи път е описано през 1880 г. от френския невролог Жул Котар, който го наименува "délire de négation» (заблуда за отричане). Това разстройство може да се счита за крайна форма на нихилистична или депресивна заблуда и засяга много малък брой хора по света. Пациентите буквално вярват, че са мъртви или твърдят, че органите им са парализирани, разлагащи се или просто не съществуват.
В по-крайни случаи пациентите могат да твърдят, че нямат мозък, какъвто беше случаят с Греъм. Някои дори опит халюцинации слухови, зрителни или обонятелни, които засилват фалшивото им възприемане на реалността. Този синдром често е придружен от тежки симптоми на депресия, шизофрения или неврологични разстройства като болест на Паркинсон, множествена склероза и травма на главата.
Случаят Греъм: Историята на един „Жив мъртвец“
Случаят на Греъм е един от най-известните в научната литература Синдром на Котар. След опит за самоубийство чрез електрошок във ваната си, Греъм се събуди с твърдото убеждение: той е мъртъв. Той обяви, че напълно е загубил усещането си за вкус, обоняние и каквото и да било мотивиране за извършване на ежедневни дейности като говорене, хранене или общуване.
«Прекарах времето си на гробищата, защото това беше най-близкото нещо до смъртта.“, призна той по време на интервю за списанието New Scientist. Греъм дори спомена, че чувства, че мозъкът му вече не съществува, заявявайки, че го е „изпържил“ по време на опита си за самоубийство.
Медицинска диагностика чрез наука
Диагнозата на Греъм позволи на лекарите да проучат допълнително това рядко заболяване. Използвайки позитронно-емисионна томография (PET), специалистите установиха, че мозъчната активност на Греъм е поразително подобна на тази на човек в състояние на кома, анестезия или дълбок сън. Според д-р Стивън Лаурис, от Университет на Лиеж, този модел на необичайна мозъчна активност е изключително рядък при хора в съзнание.
Това откритие предполага, че силното намаляване на мозъчния метаболизъм може да бъде отговорно за променените преживявания и инвалидност да разсъждава правилно за реалността, която характеризира Синдром на Котар. Въпреки че мозъкът на Греъм е физически непокътнат, неговото възприятие за света е напълно изкривено, което води до съществуване, подобно на „зомби“.
Причинни фактори за синдрома на Cotard
Точната причина за Синдром на Котар не е напълно разбран, но изследователите посочват комбинация от биологични фактори, неврологични, психологически и социални. В няколко проучвания е установено, че това състояние е свързано с:
- Неврологични нарушения: Мозъчни травми, епилепсия и невродегенеративни заболявания като Паркинсон и множествена склероза.
- Психични разстройства: Тежка депресия, шизофрения и тежки психотични състояния.
- Психологически фактори: Тежка емоционална травма, стресови събития или изкривено възприемане на реалността.
- мозъчни аномалии: Намален метаболизъм в областите на мозъка, отговорни за интроспекцията и саморазпознаването.
Лечение: Комбинация от терапии
Управлението на Синдром на Котар Това е медицинско и психиатрично предизвикателство. Въпреки че няма специфично лечение, използва се мултидисциплинарен подход, който включва:
- наркотици: Антидепресанти, антипсихотици и стабилизатори на настроението за лечение на свързани симптоми като депресия и тревожност.
- Електроконвулсивна терапия (ЕКТ): Използва се при тежки и рефрактерни случаи, когато други лечения са неуспешни.
- Когнитивно-поведенческа терапия (CBT): Помага на пациентите да поставят под въпрос и променят заблудите си.
- Социална помощ: Намесата на членове на семейството и групи за подкрепа е от решаващо значение за възстановяването на пациента.
В случая на Греъм комбинацията от психотерапия и медикаменти помогнала за постепенното подобряване на състоянието му. «Вече не чувствам, че мозъкът ми е мъртъв, въпреки че понякога възприемам реалността по странен начин“, заяви той. Това показва, че въпреки че подобрението е възможно, процесът може да бъде дълъг и сложен.
El Синдром на Котар остава завладяваща и ужасяваща тема на изследване в съвременната психиатрия. Историята на Греъм подчертава значението на ранната диагностика и цялостното лечение за справяне с това уникално състояние. С напредването на науката може да успеем да разберем по-добре основните причини за синдрома и да намерим нови начини да помогнем на тези, които страдат от него.